Твоята любима
В нощите неканен идваш, скришом
до леглото ми и със очи ме галиш,
изтръпнали ръце протягаш плахо,
заслушан във дъха ми. Плашиш
се от туй - какво ли аз сънувам?!...
Усмивката ми замечтана те пронизва,
защото знаеш, че в съня си се любувам,
но не на твоите очи и
болката в душата ти навлиза.
Ти чуваш как сърцето се вълнува,
как той единствен ми е мил
и ревността разяжда те,
светът ужасен ти се струва,
за туй, че с друг щастлива съм
и него съм избрала за любим.
В миг лъчиста мисъл те облива,
сълзата си последна ми дари и се зарече,
че ще ме помниш винаги така красива,
но вярваш, че там... някъде далече
сънува те и твоята любима...
до леглото ми и със очи ме галиш,
изтръпнали ръце протягаш плахо,
заслушан във дъха ми. Плашиш
се от туй - какво ли аз сънувам?!...
Усмивката ми замечтана те пронизва,
защото знаеш, че в съня си се любувам,
но не на твоите очи и
болката в душата ти навлиза.
Ти чуваш как сърцето се вълнува,
как той единствен ми е мил
и ревността разяжда те,
светът ужасен ти се струва,
за туй, че с друг щастлива съм
и него съм избрала за любим.
В миг лъчиста мисъл те облива,
сълзата си последна ми дари и се зарече,
че ще ме помниш винаги така красива,
но вярваш, че там... някъде далече
сънува те и твоята любима...
© Теодора Драгиева All rights reserved.
