Mar 18, 2008, 10:37 AM

Твоята малка Вселена

  Poetry » Love
882 0 12
Ще ме носиш във сърцето си
като копнежа по синьото небе.
Вълнуваща, пролетно щастлива,
цъфнал минзухар в зелено поле.

Ще ме усещаш във нощите си
като оцветен, вълшебен сън.
За душата ти тръпка, порив,
във деня ти мелодичен звън.

Ще съм твоята малка Вселена,
приютил във мен време, страст.
Ключът към изначалната любов,
имаща над живота пълна власт.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Васил Георгиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...