Твоята Муза
/на всички, що обичат своята Муза/
Когато очите затвориш,
при теб ще доходи, аз знам,
и тихо ще ти заговори,
че тя е в душата ти, там.
Облечена в алена блуза,
на воля разплела коси,
не е илюзорна, а Муза,
докосваща с рими мечти.
Сърце отвори и повярвай,
че винаги с теб ще върви
и ласкаво пак приласкай я,
а после... за нея пиши!
Рисувай с` слова водопадни,
неземно искрящи слънца,
букети от звездни плеади,
поляни със лунни цветя.
Възпявай любови красиви,
що в ритъм отмерват сърце,
а болките черни, горчиви,
изливай със вси страхове.
Сълзите не брой. Изплачи ги
и в бисери ти превърни.
А после, на твоята Муза
огъ́рлица в дар поднеси.
© Таня Мезева All rights reserved.
