Твоята Съдба
Твоята Съдба
Една мисъл обвита в самота
през мъгла и мрак те води.
Мисъл кървяща,тънеща в тъга
водеща през светове и неволи.
Вървиш безмълвно в края на дена,
търсейки зората в утрешния ден,
и питаш се защо пламъкът в душата
е толкова студен.
Един спомен те спира за миг.
Усмивка зад теб душата изгаря...
Това което чувстваш е раздиращ вик...
който всички стени пред теб събаря.
Затичваш се бързо напред
времето изтича и рухва мисълта.
Един свят от светлина е пред теб...
там където е деня...там където е....
....Любовта.
Последна сълза си запази...
защото не ще успееш.
Ти си пленник вече тук.
Да ставаш само от прахта...умееш
Отнова падаш и смях сърцето ти обгръща....
Отчаяние и свят без време рухва.
Отново ставаш и мракът те прегръща.
Една последна врата...една последна целувка.
Да умираш вечно е твоята съдба,
да не можеш пред светлината да ридаеш.
да следваш единствено кръвта,
и в нощта безлунна,самотата да познаеш.
Времето спира за теб,в един свят без маски.
Вечно в сърцето ще бъдеш различен.
Не дириш вече сред тълпата разбиране и ласки.
обръщаш гръб на един живот...отдавна безличен.
Една мисъл обвита в самота
през мъгла и мрак те води.
Мисъл кървяща,тънеща в тъга
водеща през светове и неволи.
Вървиш безмълвно в края на дена,
търсейки зората в утрешния ден,
и питаш се защо пламъкът в душата
е толкова студен.
Един спомен те спира за миг.
Усмивка зад теб душата изгаря...
Това което чувстваш е раздиращ вик...
който всички стени пред теб събаря.
Затичваш се бързо напред
времето изтича и рухва мисълта.
Един свят от светлина е пред теб...
там където е деня...там където е....
....Любовта.
Последна сълза си запази...
защото не ще успееш.
Ти си пленник вече тук.
Да ставаш само от прахта...умееш
Отнова падаш и смях сърцето ти обгръща....
Отчаяние и свят без време рухва.
Отново ставаш и мракът те прегръща.
Една последна врата...една последна целувка.
Да умираш вечно е твоята съдба,
да не можеш пред светлината да ридаеш.
да следваш единствено кръвта,
и в нощта безлунна,самотата да познаеш.
Времето спира за теб,в един свят без маски.
Вечно в сърцето ще бъдеш различен.
Не дириш вече сред тълпата разбиране и ласки.
обръщаш гръб на един живот...отдавна безличен.
© Пламен Йовчев All rights reserved.
