30.12.2006 г., 21:02

Твоята Съдба

906 0 2
Твоята Съдба

Една мисъл обвита в самота
през мъгла и мрак те води.
Мисъл кървяща,тънеща в тъга
водеща през светове и неволи.

Вървиш безмълвно в края на дена,
търсейки зората в утрешния ден,
и питаш се защо пламъкът в душата
е толкова студен.

Един спомен те спира за миг.
Усмивка зад теб душата изгаря...
Това което чувстваш е раздиращ вик...
който всички стени пред теб събаря.

Затичваш се бързо напред
времето изтича и рухва мисълта.
Един свят от светлина е пред теб...
там където е деня...там където е....
....Любовта.

Последна сълза си запази...
защото не ще успееш.
Ти си пленник вече тук.
Да ставаш само от прахта...умееш

Отнова падаш и смях сърцето ти обгръща....
Отчаяние и свят без време рухва.
Отново ставаш и мракът те прегръща.
Една последна врата...една последна целувка.

Да умираш вечно е твоята съдба,
да не можеш пред светлината да ридаеш.
да следваш единствено кръвта,
и в нощта безлунна,самотата да познаеш.

Времето спира за теб,в един свят без маски.
Вечно в сърцето ще бъдеш различен.
Не дириш вече сред тълпата разбиране и ласки.
обръщаш гръб на един живот...отдавна безличен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пламен Йовчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....