Тя
Тя не расте по клоните в гората.
Не ходи по животните - сиротна.
Тя зрее като сочен плод в главата
и никак даже днес не е самотна.
Напротив. Шири се Тя на широко
из всички сфери в делничния бит.
Тя пуснала е корени дълбоко
и е съвсем реална, не е мит.
Тя сяда удобно във меки кресла.
На дървени нари често заспива.
Надява окови и чупи крила.
Тя грозното знае умело да скрива.
Тя е красавица с модна прическа.
Рисува картини и стихове пише...
Тя е лицето на всяка гротеска -
на скъп парфюм и на гнило мирише...
Тя е блатото, в което газим,
пък аз от калното се отвращавам...
Възпя я в книга някога Еразъм -
аз малка песничка ù посвещавам...
© Димитър Никифоров All rights reserved.
