Тя
Дали ще мога да я задържа, когато
увита в крехкия воал на нимфа, спи.
Изплъзва се като русалка подир лятото
и боса като нестинарка се топи.
Неуловима като пеперуда бяга.
Тъй стара като приказка с очакван край.
Тъй слаба е като трева, след дъжд поляга.
Като вода е силна, но минава все покрай...
Като кръвта на Божи син червена пада,
изтича между пръстите ми сред скали.
Дълбока като погледа ти светъл, млада,
потъва вдън земя сама и ме боли.
Ако си тръгне бърза като летен вятър,
или пък бавно като облак сред небе,
ще се разцепи под краката ми земята,
за да се спусна с нея там, където е.
© Пламен Бочев All rights reserved.
