Тя

Тя няма да заспи дори и уморена. До сутринта тя будна ще стои. Присвита в ъгъла ще плаче тя смутена. Ще срещне слънцето с отворени очи.
Ще страда с нея цялата вселена, със нея ще крещи без глас нощта. Защото даже и в страха си тя е откровена, защото е красива и в скръбта.
Безсилен съм да спра дъждът от мъка, който ще се излее тази нощ над нея. Но въпреки това не ще отстъпя. Надеждата си с нейната ще слея.