Тя няма да заспи дори и уморена.
До сутринта тя будна ще стои.
Присвита в ъгъла ще плаче тя смутена.
Ще срещне слънцето с отворени очи.
Ще страда с нея цялата вселена,
със нея ще крещи без глас нощта.
Защото даже и в страха си тя е откровена,
защото е красива и в скръбта.
Безсилен съм да спра дъждът от мъка,
който ще се излее тази нощ над нея.
Но въпреки това не ще отстъпя.
Надеждата си с нейната ще слея.