Jun 18, 2015, 6:22 PM

Тя

  Poetry
720 0 0

Тя няма да заспи дори и уморена. До сутринта тя будна ще стои. Присвита в ъгъла ще плаче тя смутена. Ще срещне слънцето с отворени очи.
Ще страда с нея цялата вселена, със нея ще крещи без глас нощта. Защото даже и в страха си тя е откровена, защото е красива и в скръбта.
Безсилен съм да спра дъждът от мъка, който ще се излее тази нощ над нея. Но въпреки това не ще отстъпя. Надеждата си с нейната ще слея.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивайло Василев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...