Dec 15, 2023, 9:30 PM

Тя

  Poetry » Love
512 2 0

Когато беше най-тъмно в усмивката й виждах светлина, когато нямах настроение можех да усетя нейната ръка

 

Знаех, че и дома не беше дом когато в него не беше тя, подкрепата й топлата й душа, не ми трябват чужди лица

 

 

Когато ми липсваше, тя се появяваше отново, все същата такава с която самата тя ме запозна,

 

Това беше просто Тя...

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Alexander All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...