Dec 4, 2005, 1:20 PM

Тя бе момичето

  Poetry
1.8K 0 4
Тя бе момичето, което
превърна ми душата в ров
и спря да бие в мен сърцето
загубих нейната любов.
Една любов тъй чиста и красива
като очите нейни, парещи във мен
като бодличките на роза дива
аз мислех си за нея всеки ден
Не можех аз да я забравя
тя бе пленила моето сърце
и тръгвайки аз трябваше да изоставя
душата моя в нейните ръце...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мирослав Борисов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...