Тя е...
Тя е тиха и смирена,
не обича много шум.
Зад кулисите е скрита,
но пронизва ни като куршум.
Убива в нас тъгата,
помилва ни с невидима ръка.
А после скрива се отново,
не очаква призив, грамота.
Тя е крайно справедлива,
мирогледът ѝ е тъй широк.
Защитава слаби и неоправдани,
дава им искрица за живот.
Посреща злото със усмивка,
ослепява го със свойта светлина.
Знае, че този, който наранява,
е страдал много преди това.
Тя е много крехка,
но не можеш да я нараниш.
Ще провокира човешкото у тебе,
от чара ѝ ще се плениш.
Влезе ли веднъж в сърцето,
с нищо няма да я замениш.
Ще започнеш като нея
светлина и обич да твориш.
Не държи по име да я назоваваш,
в нея няма егоизъм грам.
Но съм чувала да я наричат
доброта – по-свята е от храм.
© Симона Богданска All rights reserved.
. Добротата е също толкова ценна и все по - рядко срещана напоследък. Страхотна идея наистина- стих с неочакван край. Искрени адмирации от мен!
