Си_Мапипис (Симона Богданска)
21 331
7 янв. 2020 г., 12:08

Тя е... 

  Поэзия
834 2 4

Тя е тиха и смирена,

не обича много шум.

Зад кулисите е скрита,

но пронизва ни като куршум.

 

Убива в нас тъгата,

помилва ни с невидима ръка.

А после скрива се отново,

не очаква призив, грамота.

 

Тя е крайно справедлива,

мирогледът ѝ е тъй широк.

Защитава слаби и неоправдани,

дава им искрица за живот.

 

Посреща злото със усмивка,

ослепява го със свойта светлина.

Знае, че този, който наранява,

е страдал много преди това.

 

Тя е много крехка,

но не можеш да я нараниш.

Ще провокира човешкото у тебе,

от чара ѝ ще се плениш.

 

Влезе ли веднъж в сърцето,

с нищо няма да я замениш.

Ще започнеш като нея

светлина и обич да твориш.

 

Не държи по име да я назоваваш,

в нея няма егоизъм грам.

Но съм чувала да я наричат

доброта – по-свята е от храм.

© Симона Богданска Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Браво!
  • Много ми хареса! През цялото време докато четях си представях, че пишеш за любовта и в последния ред - изненада . Добротата е също толкова ценна и все по - рядко срещана напоследък. Страхотна идея наистина- стих с неочакван край. Искрени адмирации от мен!
  • Така е, Иване. Честит имен ден, бъди жив и здрав!
  • Щастливи са тези, които са я опознали!
Предложения
: ??:??