Dec 11, 2008, 1:11 PM

Тя иска от тебе да бъдеш...

  Poetry
928 0 2
Страх ме е...
И онази грозна черупка,
с която страхът похлупва душата ми,
е толкова малка и тясна...
Души.
Страх ме е силна да бъда,
че от високо да паднеш, боли.
А тук долу само се хлъзгаш.

И черупката... грозната,
е така примамливо топла,
вечер я палиш с топли сълзи
и летаргично се сгушваш...
във себе си.
Приспиваш онази птица самотна,
която кълве по сърцето ти
и от жажда пие вода от очите ти.

Търсиш липса на страх,
да посееш смелост и сила.
Безмълвие...

В това полувреме на лутане,
зениците стават свещи във мрака и виждаш,
че страхът е шопинг терапия на слабите,
и макар да е пагубен,
всеки от нас го обича,
че парализира
и предпазва от сбъдване.

Силата... тя се ражда от него,
когато вдигнеш черупката.
Тя иска от тебе да бъдеш!
Ражда се,
когато прозреш в сумрака на мислите,
че смелост е да усетиш страха
и да продължиш да вървиш!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ана All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...