Тя - Онази, която е винаги тъжна
Тя – Онази, която е
винаги тъжна
Тя...
Винаги е изпращала
бързащи влакове.
А нито един не дочака
да дойде.
Перонът самотен е.
Вятър гони
листата.
А в дъжда
неусетно
сълза се пророни.
Тя...
е Онази,
която е винаги
тъжна.
И няма кой у дома
да я чака.
Презря боговете.
И стана езичница.
Но така и не търси
часа
на разплата.
Тя...
свикна да плаче,
но само насън.
Където препускат
откраднати
мигове.
И е сива.
До цветно.
Но само отвън.
И е силна до лудост,
а от болка умира.
Тя...
е Онази,
дето люби се
с ветрове.
И е бременна
винаги
с празни надежди.
И разпръсква със шепи
от свойто сърце
алена ярост
и златни копнежи.
Тя...
е Онази,
която е винаги
тъжна.
И рисува прегръдки
от лунни лъчи.
Вече не бърше очите си –
празни
от случване.
Вече я няма.
А още боли...
© Елмира Митева All rights reserved.
