Тишината тупти във ушите ми,
уморени се взират въздишките,
пак сълзите предават очите ми
и се вплитат на болката в нишките.
Топли бисери с мен си игарят,
засияват в ръцете ми празни,
и плачливи прозрачно роптаят,
да избягам с мечтите заразни.
Но душата смутена те търси,
във прегръдка на чуждите залези,
и нечакан копнеж я разтърси,
породен от безкрайните белези.
© Неземна All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
