Нямам сили да опиша
празнотата във гърдите.
Как да дишам,
когато мечтите разбити
секват дъха ми
и провокират сълзите,
които не спират.
Текат ли, текат...
Дано поне със себе си 

и мъката да отнесат...
Вън от мойто тяло,

прежадняло за целувки и милувки,
огладняло за внимание и ласки,
с несигурност и плахост,
признаващо за тези мои страсти,
тъй прекрасни и сами по себе си
така опасни...

Слънцето ясно свети отгоре,
но тук, долу, преобладават
ужасни бури и порои...
Когато сърцето е отнето,
а самото иска да си вземе
всичко, досега невзето.
Да изпита радостта отново,
да загърби страданието безмилостно сурово.

Но как може да се случи това,
когато се чувстваш сам на света,
не знам, но дано да разбера.
Ако успея, и другите самотници ще просветля.