Helius (Елена Костадинова)
77 1082
Dec 29, 2014, 11:16 AM

Тъга 

  Poetry » Phylosophy
606 0 5

Тъжен дъжд и пак вали,

плаче по стъклата.

Ех, капризно време, ти,

в теб е суетата.

 

Боже, честно ми кажи,

знам, че всичко можеш,

твои ли са тез сълзи,

нас ли жалиш, Боже?

 

Знам, че грешници сме тук,

всеки ден те молим,

кой за хляб, богатство, друг

за любов е болен...

 

Толкова безброй молби,

всеки иска нещо...

Някой да благодари

надали се сеща?

 

Боже, моля Те, кажи

чуваш ли молбата?

Искам да сме по - добри,

да спасим душата!

 

С благодарност от сърце -

твое молещо дете....

© Елена Костадинова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??