Apr 13, 2007, 1:36 PM

"Тъга"

  Poetry
1K 0 3
 

Минават дните отброени,

часовникът безмилостно върти

и все надежда се явява

да видя твоите очи...



Колко пъти се опитвам

да напиша някой ред,

но очите със сълзи се пълнят,

защото мисля все за теб.



Всичко чисто между нас

отдавна отлетя.

И спука се, като балона,

наречен нашата мечта...



Сега с друг делиш нощта,

а аз вървя из тъмнина

и те търся по места,
където  сме били, но теб те няма...

Защото вече не са общи мечтите ни.

И друго виждат очите ти...

Защото нашата любов отдавна изгоря,

а след нея на мен остана ми само тъга...





Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Емил Томов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Аз не съм казал , че не искам да се уча , но просто съм написал пет , шест неща и съм далеч от висините , но можеш да бъдеш по снизходителен и да поучаваш хората , а не да им убиваш желанието за писане , защото ако ти имаш талант или се учиш по бързо от другите , някои не са така ...
    Далече съм от желанието да се заяждам просто проявявай разбиране ...
  • Емо, хубав е стиха ти, но на места се губи ритъма!
    Погледни това с "балона"-не се вписва в картината.
    Първи и втори куплет са много хубави!
    Поздрав и успех...
  • Мислех да те питам едно две неща , но се отказах като цяло ...
    Само че понякога човек пише някой неща както ги чувства , а това не винаги е гаранция за успех , особено в поезията ...
    А специално в теб ме издразни арогантността ти в коментара ...
    Въобще не ме интересува , че си ми сложил 2-ка ...
    Интересува ме че има други хора в този сайт , които оценяват творчеството ми и се държат много по човешки , защото винаги има начин да поднесеш с малко такт и финес критика , пък била тя градивна или не ...
    Айде със здраве ...

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...