Минават дните отброени,
часовникът безмилостно върти
и все надежда се явява
да видя твоите очи...
Колко пъти се опитвам
да напиша някой ред,
но очите със сълзи се пълнят,
защото мисля все за теб.
Всичко чисто между нас
отдавна отлетя.
И спука се, като балона,
наречен нашата мечта...
Сега с друг делиш нощта,
а аз вървя из тъмнина
и те търся по места,
където сме били, но теб те няма...
Защото вече не са общи мечтите ни.
И друго виждат очите ти...
Защото нашата любов отдавна изгоря,
а след нея на мен остана ми само тъга...
© Емил Томов Всички права запазени
Далече съм от желанието да се заяждам просто проявявай разбиране ...