Ти идваш толкова самотна
и чукаш тихичко на моята врата,
присъда ми постави доживотна,
да нося страдаща за някого душа!
И пак при мен смирено се отбиваш,
отдавна спрях да питам се "Защо"!?
Сълзи се стичат, но сърцето не унива
и всяко утро срещам със "Добре дошло"!
Понякога заплаквам без причина
и преживявам болката на непознат!
Дали е хубаво, че лесно съм ранима?
По-истинско е от объркания свят!
© Руми All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
