Тъй както...
Т Ъ Й К А К Т О. . .
Тъй както в закъсняла пролет
се връщат цветните мечти –
една красива нежна песен
сега в ушите ни звъни…
Тъй както в закъсняло лято
се сипе топъл звезден дъжд
и златочели слънчогледи
поглъщат всеки Слънчев лъч…
Тъй както в закъсняла есен,
далеч от светските мълви,
един небрежен Южен вятър
разроши твоите коси…
Тъй както закъсняла зима
насипва стар житейски път,
а полетели в танц снежинки
разпръскват мрака и студа…
Тъй както в октомврийска вечер
те срещнах, без да разбера,
че ти си толкова далечна…
но вътре в моята душа!
Аз искам не да съм вълшебник,
омайващ с думи и сминдал…
Не искам да съм бурен вятър,
над теб внезапно прелетял…
Не искам да съм принц незнаен,
открил принцесата добра…
Аз искам просто да съм част от тебе,
тъй както… Господ пожела!
22.07.2007
© Даниел Цокев All rights reserved.
