Тъжен спомен (на В.)
Тъжен спомен (на В.)
Поставям длани уморени
на старото, във прах пиано.
И сърцето ми е примирено,
и останало е нямо...
И ето нотите любими
ми напомнят дълъг път,
от който нежен глас шепти ми:
"Виж двама влюбени вървят!".
Но любовта им често не разбирах,
макар, че се обичаха тъй много.
Във техните очи намирах -
тъга, сълзи и вечно "сбогом".
Бе твърде кратко - като птичи полет,
той държеше нейните ръце.
Отиде си като безименната пролет,
откраднала безследно нейното сърце.
И днес във погледа й виждам
болката от старата любов.
Не знам дали въобще го ненавижда,
но не ще го замени със нов.
Отдавна свърши техния "романс",
но по безкрайния забравен път
отново виждам себе си и него -
двама влюбени един до друг вървят...
Поставям длани уморени
на старото, във прах пиано.
И сърцето ми е примирено,
и останало е нямо...
И ето нотите любими
ми напомнят дълъг път,
от който нежен глас шепти ми:
"Виж двама влюбени вървят!".
Но любовта им често не разбирах,
макар, че се обичаха тъй много.
Във техните очи намирах -
тъга, сълзи и вечно "сбогом".
Бе твърде кратко - като птичи полет,
той държеше нейните ръце.
Отиде си като безименната пролет,
откраднала безследно нейното сърце.
И днес във погледа й виждам
болката от старата любов.
Не знам дали въобще го ненавижда,
но не ще го замени със нов.
Отдавна свърши техния "романс",
но по безкрайния забравен път
отново виждам себе си и него -
двама влюбени един до друг вървят...
© Единствена All rights reserved.
