27 ene 2007, 14:07

Тъжен спомен (на В.)

  Poesía
878 0 4
Тъжен спомен (на В.)

Поставям длани уморени
на старото, във прах пиано.
И сърцето ми е примирено,
и останало е нямо...

И ето нотите любими
ми напомнят дълъг път,
от който нежен глас шепти ми:
"Виж двама влюбени вървят!".

Но любовта им често не разбирах,
макар, че се обичаха тъй много.
Във техните очи намирах -
тъга, сълзи и вечно "сбогом".

Бе твърде кратко - като птичи полет,
той държеше нейните ръце.
Отиде си като безименната пролет,
откраднала безследно нейното сърце.

И днес във погледа й виждам
болката от старата любов.
Не знам дали въобще го ненавижда,
но не ще го замени със нов.

Отдавна свърши техния "романс",
но по безкрайния забравен път
отново виждам себе си и него -
двама влюбени един до друг вървят...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Единствена Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....