Jan 4, 2007, 12:29 PM

Тъжен свят...

  Poetry
763 0 0
Болка, мъка, светлина. Роди се в миг и в миг умря.
Изгасна, затъмнена, задуши се. И в черна нощ внезапно прероди се.
В светлия свят започна да нахлува и с белите души безмилостно да се целува.
И чистата душа в миг става мрачна... Изгуби се и белотата й прозрачна.
Изчезна всичко светло и добро. Във света остана само тъмнина... И зло. Тъмни улици и тъмен свят. Пусти мисли и гняв непознат.
Омраза, проказа, лъжи. Светлината в мрак затвори очи.
Целуна душите бели за сбогом. Оттегли се и взе със себе си чистия огън.
Зло и тъмнина в света се настаниха и всяка част от чистото убиха.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петя Терзийска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...