Hathor (Геновева Симеонова)
464 1681
May 18, 2020, 1:51 PM

Тъжна съм сега 

  Poetry » Love
561 5 12

Не ме рисувай - бяла съм тъга

изгубила и ден, и нощи вече,

по калдъръма не оставила следа,

до кладенеца не запяла песен.

Във сиво време със блуждаещи очи -

безумни и полуметално живи,

не ме рисувай - сивото горчи

в оскъдица бедняшка на мотиви.

И липсата на червеникав мак

прошепнал на росата нежна дума,

разцъфналият дребен храсталак,

покрил снагата си с зелена шума...

Ще липсва даже зимната сълза

на тъжния врабец над бяла пустош

и жълтото на гниеща гора,

прозрачното на ручея забързан.

Изчакай малко, само да заспи

ръката на магьосника ми злостен.

И сивото само ще се стопи

в зората на деня ми медоносен.

Жужене на залутана пчела

ще ме събуди приказно щастлива.

Не ме рисувай - тъжна съм сега,

а тъжни хората не са красиви...

 

© Геновева Симеонова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??