Не ме рисувай - бяла съм тъга
изгубила и ден, и нощи вече,
по калдъръма не оставила следа,
до кладенеца не запяла песен.
Във сиво време със блуждаещи очи -
безумни и полуметално живи,
не ме рисувай - сивото горчи
в оскъдица бедняшка на мотиви.
И липсата на червеникав мак
прошепнал на росата нежна дума,
разцъфналият дребен храсталак,
покрил снагата си с зелена шума... ...