Изплуваха старите тъги,
втъмниха светлите заблуди, 
изживяват нови висоти,
предубедено перспективите грознеят.
Мрачно, сънно, костеливо, 
се гледа през очи  присвити.
Ръждиво скърца стар пирон, 
забит хронично във сърцето... 
Трудно фъфли със избити зъби,
болка неизказана и свита,
дочакала изява върху нов терен, 
се пъчи недоизпитана, мърлива.
Фригидни разпилени чувства,
по капилярите в хаос циркулират, 
размъкват измъчени микроби
от вглъбена смъртоносна пустош. 

Днес още се живее, 
вчера беше за мране,
утре, някъде се смее,
подлъгано да оцелее.