Тъмна дъга
567
0
2
С поглед сиво-замъглен
в моя център на света
намирам се отново в плен
на шумна градска щамота.
Кога эагърбих си страха
и празно времето на теб дарих,
за да дишаш ти в нощта
в едно с огъня,щото аэ горих?
Вяратя в съдбата е сега
вяра в силата на Светлината.
Дните ми самотни на света-
ти си,малко черна ми дъга.
Някой ден може пък и да открия
път през капките дъждовни,през деня,
и да те догоня или разбера почти до края
въпреки миражите,въпреки плета.
Колко рядко някога си ми далечна,
колко много някога боли така.
Жалка съм,несигурна,ни вечна...
Подари ми свойта самота!
в моя център на света
намирам се отново в плен
на шумна градска щамота.
Кога эагърбих си страха
и празно времето на теб дарих,
за да дишаш ти в нощта
в едно с огъня,щото аэ горих?
Вяратя в съдбата е сега
вяра в силата на Светлината.
Дните ми самотни на света-
ти си,малко черна ми дъга.
Някой ден може пък и да открия
път през капките дъждовни,през деня,
и да те догоня или разбера почти до края
въпреки миражите,въпреки плета.
Колко рядко някога си ми далечна,
колко много някога боли така.
Жалка съм,несигурна,ни вечна...
Подари ми свойта самота!
© Дени All rights reserved.
