Тъмна дъга
572
0
2
С поглед сиво-замъглен
в моя център на света
намирам се отново в плен
на шумна градска щамота.
Кога эагърбих си страха
и празно времето на теб дарих,
за да дишаш ти в нощта
в едно с огъня,щото аэ горих?
Вяратя в съдбата е сега
вяра в силата на Светлината.
Дните ми самотни на света-
ти си,малко черна ми дъга.
Някой ден може пък и да открия
път през капките дъждовни,през деня,
и да те догоня или разбера почти до края
въпреки миражите,въпреки плета.
Колко рядко някога си ми далечна,
колко много някога боли така.
Жалка съм,несигурна,ни вечна...
Подари ми свойта самота!
в моя център на света
намирам се отново в плен
на шумна градска щамота.
Кога эагърбих си страха
и празно времето на теб дарих,
за да дишаш ти в нощта
в едно с огъня,щото аэ горих?
Вяратя в съдбата е сега
вяра в силата на Светлината.
Дните ми самотни на света-
ти си,малко черна ми дъга.
Някой ден може пък и да открия
път през капките дъждовни,през деня,
и да те догоня или разбера почти до края
въпреки миражите,въпреки плета.
Колко рядко някога си ми далечна,
колко много някога боли така.
Жалка съм,несигурна,ни вечна...
Подари ми свойта самота!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дени Всички права запазени
