Jul 18, 2004, 1:47 PM

ТЪМНАТА КУЛА

  Poetry
1.9K 0 1
ТЪМНАТА КУЛА

Ела с мен в тъмната кула
Ще слеем телата си с болката
Ела и докосни покоя
Ще ти покажа нереалността
Аз съм кралят на покоя
и ще видиш красота
Светлата страна на тъмнината
очернен свят от моята ръка
Ще се носим от вятъра прашен
И ще бъдем щастливи до край
ти ще летиш с мене изплашена
но това не е твоят край

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© КГР All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...