„Тъмнокосите коси“

Минава се седмица, минават се две

и аз оставам сам, насаме.

Задавайки си хиляди въпроси

какво се крие зад косите тъмнокоси.

Залязва слънцето на изток рано сутринта,

но аз все още се лутам след утрешния маскарад,

 чакайки момента на решителността.

Объркан съм аз,

задавайки си хиляди въпроси

какво се крие зад косите тъмнокоси.

Вярвам аз обаче, че няма човек,

който ще бъде безгрешен и

няма път, който ще е лесен.

Ще те опари, когато се опиташ да го извървиш, но

не трябва да се криеш, защото целта е да го издържиш !

Но един ден, когато

слънцето изгрее пак и противно на очакваното

го направи в правния ред, то

ти знай, че си решил ребуса на Архимед.

Имаш нужда от светлина, само когато е тъмно,

за това дръж се с нея разумно,

но получиш ли я, дръж я здраво,

защото срамежливостта ще те върне в дните миналогодишни,

през които ти се чудеше  какви са косите предишни .

Толкова е просто и логично

и дори е болезнено лирично,

че задавам аз хиляди въпроси,

какви са косите тъмнокоси.

Да беше феникс,

щеше да възкръснеш, но уви не си.

За това продължавам аз да бродя

в бури и локви от сълзи,

задавайки си хиляди въпроси

какво се крие зад косите тъмнокоси.