Jul 2, 2016, 1:46 AM  

Тъмното бягство на ключовете

  Poetry
545 2 9


Прощавам му всичките трепети на сърцето,
прощавам потайни усмивки във мрака,
прощавам и моето все си трепери,
защото зайците обич не чакат...


И тъжните неразбрани хралупи,
и малките стомни в смеха на очите,
които разляни дъхът ми похлупи,
в отражението съм толкова жива...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йоана All rights reserved.

Comments

Comments

  • Различно и интересно.
  • Красота!!! Отива в любими...
  • Йоана,авторът винаги най-добре знае. А в поезията дадени граматични отклонения винаги са възможни. Аз просто се опитах да отговоря на въпроса ти. Успехи в творчеството.
  • Не пиша за естетическа наслада, а за да си излея сърцето... Но ви благодаря - Гавраил, Таня, Безжичен, Мисана! Толкова сте мили... Не знам как е било в сайта през 2007 - 2011/12, само, че сега е чудесно Безжичен, да разбирам ли, че трябва да поправя на "разлени"? Не ми се иска заради звученето, което се получава с разляни...
  • Йоана, отново ме изумяваш с новаторската си образност и със силата на нейното въздействие. Благодаря ти за естетическата наслада!

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...