Прощавам му всичките трепети на сърцето,
прощавам потайни усмивки във мрака,
прощавам и моето все си трепери,
защото зайците обич не чакат...
И тъжните неразбрани хралупи,
и малките стомни в смеха на очите,
които разляни дъхът ми похлупи,
в отражението съм толкова жива...
© Йоана Всички права запазени