May 5, 2019, 8:02 PM

Търновград

  Poetry » Love
439 0 0

Търновград, завиждам на реката ти

за вечността на нейната вода.

Сребърна снага извива Янтра,

сред спомени за древни времена.

 

Търновград, завиждам на небето ти,

Спектакъл - звук и светлина.

Цветна приказка, разказваща -

за величие и славни дни.

 

Търновград, завиждам на душата ти –

хора, глъч и суета.

Мъдрост, знание, история -

Царевец, легенди ми шепти.

 

Търновград при тебе се завръщам,

не мога с други град да те сменя.

При теб оставих бащината къща,

със тебе свързвам своята съдба.

 

Търновград, приличам на реката ти –

със вечността на нейната вода.

Като нея вечно си отивам,

И все край тебе, тихо си тека.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Румяна Маринова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...