ТЪРСАЧКАТА НА ЩАСТИЕ
Денят се мъчи
безпаметно да те напие
със скука
и безсмислие.
Нощта –
грубо да те съблече.
Огледалото на Утрото
боязливо те бичува.
А по устните
прегаря Вик –
със вкус на безумие
и самота.
Задействаш маниакално
търсачката на щастие
в пречупен,
накривен от болка свят.
А тя се щура
по завоите,
последна във ралито
на успешните,
но първа
във всеки твой
измислен,
луд кошмар.
© Радосвета Миркова All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
