Търсене
Търсене
Къде си?
Защо мълчиш?
Изгубен съм.
А за да се спася ми трябва парченце любов,
хапче срещу самотата.
А теб те няма, дори на небосвода.
Чуждо е небето,
студени са звездите.
А теб те няма.
Самота и тишина.
Малки и безпътни.
Накъде вървим без памет и любов?
Сами в океана на живота.
"Човек се ражда сам и умира сам",
е казал някой атеист.
Човек се ражда с любов и умира с Бог.
"Къде е този Бог?" - плачат хората.
"Вътре съм." - плаче Бог.
Но те не искат да го пуснат, защото Бог е любов.
"А любовта е нещо, което сме свикнали да взимаме, не да даваме."
И плаче Бог.
"Създадох хора, глухи и от пръст."
"Защото не ме чуват, когато им говоря, и на пръст приличат."
"Мъртъв ли си, Боже?" - питат като глухонеми камъни.
Питат и не виждат.
Виждат камъни и дървени икони.
И говори Бог.
"Аз стоя във всички вселени."
"Аз живея във вас."
"Колцина сте погледнали в бездната наречена човек, и колцина ме видехте там?"
"И колко ме познахте, когато ме видехте?"
"Вече няма да плаша със страшният съд."
"Вече няма да плаша с мъките на АДА."
"Със годините ги построихте във вас самите.
"Всеки има своят ад и страшен съд."
"Маллцина имат Бог,
и в бурята огромна, тез малцина имат светлина."
"В пустинята самотна, тез малцина имат топлина."
Нима е малко?
© Емил Томов All rights reserved.
