Търсене

Къде си?

Защо мълчиш?

Изгубен съм.

А за да се спася ми трябва парченце любов,

хапче срещу самотата.

А теб те няма, дори на небосвода.

Чуждо е небето,

студени са звездите.

А теб те няма.

Самота и тишина.

Малки и безпътни.

Накъде вървим без памет и любов?

Сами в океана на живота.

"Човек се ражда сам и умира сам",

е казал някой атеист.

Човек се ражда с любов и умира с Бог.

"Къде е този Бог?" - плачат хората.

"Вътре съм." - плаче Бог.

Но те не искат да го пуснат, защото Бог е любов.

"А любовта е нещо, което сме свикнали да взимаме, не да даваме."

И плаче Бог.

"Създадох хора, глухи и от пръст."

"Защото не ме чуват, когато им говоря, и на пръст приличат."

"Мъртъв ли си, Боже?" - питат като глухонеми камъни.

Питат и не виждат.

Виждат камъни и дървени икони.

И говори Бог.

"Аз стоя във всички вселени."

"Аз живея във вас."

"Колцина сте погледнали в бездната наречена човек, и колцина ме видехте там?"

"И колко ме познахте, когато ме видехте?"

"Вече няма да плаша със страшният съд."

"Вече няма да плаша с мъките на АДА."

"Със годините ги построихте във вас самите.

"Всеки има своят ад и страшен съд."

"Маллцина имат Бог,

и в бурята огромна, тез малцина имат светлина."

"В пустинята самотна, тез малцина имат топлина."

Нима е малко?