Лунното сияние събуди

хиляди блещукащи звезди,

търсещи крила на светло-сини пеперуди

срещат търсещи очи.

Сред мъхестите клони на гората

виждам пак твоето лице -

с усмивка тъжна като късна есен,

с поглед мек и нежен като зимен сън.

Но знам, твоят образ

само прекрасно видение е,

само оазис сред пустинята

на моето сърце.

Той ще полети

с черни птици в нощта

и ще изчезне с аромата

на утринни цветя.

И когато безброй

снопове лъчиста светлина

озарят смълчани долини,

там ще останат само мойте търсещи очи.

Там сред блясъка на хиляди искри

ще се ронят тихо мойте сълзи,

ще се ронят тихо по студената земя

и ще се превръщат в утринна роса.