May 16, 2007, 2:47 PM

Търсещо.

  Poetry
595 0 5
Усмивката не слиза от лицето.
Кървяща болка в пустошта
и клещи, мъчещи се да разрежат
гърдите. Търсещи сърца...
Дали е там?!
А може би съм го дарила
на пътника - случаен минувач.
Или пък в каса съм го
скрила. Трезор. С два ключа.
Пляс!
Единият потъна в тинята
без много шум и суета,
напомнящ бегло минало...
За бъдещето време е!
Сега!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Шопландия Софийска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...