Jul 13, 2011, 10:53 PM

Търси се

  Poetry » Other
820 0 1

Невидима сила движи твоите пориви,

усещаш - буря наближава...

Разтърсват те необясними желания...

Да... Човекът любов заслужава.

 

Измъчват те хиляди трепети,

шесто чувство възпира мечтите.

Трудно е да поставиш граница -

къде почват и свършват лъжите.

 

Илюзорно усещане за щастие

мигновено изчезва във мрака.

Порив нов... Ново лутане -

за да стопиш самотата.

 

Не мислиш за минали грешки...

Важен е само мига,

в който чувстваш, че си единствен,

че е за двама света...

 

Препускаш бясно в досадното ежедневие,

животът влачи те, като мътен порой,

за момент се улавяш в безверие -

в прегръдката на измамен покой.

 

Няма нищо значимо в живота ти,

все тоз' настойчив рефрен:

"Любовта да бъде съдбата ми".

Ще я отриеш ли някой ден?

 

И си задъхан от бързане...

Спри! - тя до тебе стои.

Трябва само сърцето си да отвориш

и ще изчезнат всичките "може би".

 



Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Силвия Кръстева All rights reserved.

Comments

Comments

  • близо си

    само на няколко добри автора, изчетени, и няколко житейски сътресения от добрия текст

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...