Търси се
732
1
0
Скитник спешно търси си усмивка
срещу риза в кръпки и оголена душа.
Под грешните му стъпки улици притихват,
къпе се градът в загнили есенни листа.
Скитник тътри в белите окъсани ръкави
сиромашка участ и сърце в окови тежки.
А къщите са все тъй сиви и са все тъй стари,
пропити с детски плач и майчини болежки.
Ветрове крадат страдалческата риза,
улицата тромаво обръща едър гръб.
Като нож сърцето бедно студ прониза,
от ръцете сухи рукна струйка чера кръв.
Скитник морен сяда за почивка,
крака предават го за сетен път.
Поглед и уста събират се в усмивка,
наближил е на Смъртта часът.
