Скитник спешно търси си усмивка
срещу риза в кръпки и оголена душа.
Под грешните му стъпки улици притихват,
къпе се градът в загнили есенни листа.
Скитник тътри в белите окъсани ръкави
сиромашка участ и сърце в окови тежки.
А къщите са все тъй сиви и са все тъй стари,
пропити с детски плач и майчини болежки.
Ветрове крадат страдалческата риза,
улицата тромаво обръща едър гръб.
Като нож сърцето бедно студ прониза,
от ръцете сухи рукна струйка чера кръв. ...