Търсих те толкова дълго и страстно!
Вече не вярвах, че  ще срещна човек като теб!
Дните отлитаха мудно, еднообразно...
Имам тук-там побеляла коса.

Стана внезапно, дори изненадващо...
Седна зад мен - аз не вдигнах глава.
После попита ме нещо, аз погледнах с досада
и онемях... ти си бил това...

Всичко започна прекрасно и страстно.
Трепет в очакване на мига.
И изведнъж... нещо случи се странно
и любовта отлетя без следа!?

Питам се, нещо сгреших ли?
Казах ли нещо, което не искаше ти...
Но ако все още обичаш ме страстно и нежно,
може би трябва все пак да ми простиш...

Двама човека когато обичат,
винаги трябва да вярват в това!!
А дори и да има мъничко (или много) ревност,
тя не би убила любовта!!

Любовта е чувство прекрасно, но рядко срещано.
Случи ни се - трябва ли да изпускаме това?
Всичко прекрасно е - без уговорки и задължения.
Наистина ли искаш да изгубим най-хубавото и желано нещо на света?