Търся
"То може и по-добре,
но аз мога само толкова..."
от посредствения автор
Че не съм от този свят,
сърцето ми шепти.
Тук съм скитник непознат,
обграден с лъжи.
Сред хората вървя,
но отново сам оставам.
Опитвам се да разбера,
да се науча да прощавам.
Търся розите в сърцата,
но откривам само мрак.
Дори в очите на децата
разпознавам своя Враг.
Този свят намразих,
хората презрях.
Подаръците им погазих
и с ненавист запламтях.
В плътта ми се забиват
оковите от страх,
от погледа ми скриват
що е право, що е грях.
Къде да ида, Бог ще каже.
Той е огън през нощта.
Пътя светъл ще покаже,
дори и Неоткритата Врата.
© Михаил Костов All rights reserved.
