Търся обич
И ти не ми го даде -
дребното човешко земно щастие.
Коленича през олтара на живота си
и като грешница се моля за причастие.
А грях ли е, че искам да обичам?
Да съм желана и обичана жена?
Търся обич, но за нея не моля
като просяк, протегнал за милост ръка.
Търся обич и никнещо щастие.
Своята нежност и всеотдайност ще дам
като жертва на божествата
на Любовта във светлия храм.
Павлина Стефанова
© Павлина Стефанова All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
