Търся обич
И ти не ми го даде -
дребното човешко земно щастие.
Коленича през олтара на живота си
и като грешница се моля за причастие.
А грях ли е, че искам да обичам?
Да съм желана и обичана жена?
Търся обич, но за нея не моля
като просяк, протегнал за милост ръка.
Търся обич и никнещо щастие.
Своята нежност и всеотдайност ще дам
като жертва на божествата
на Любовта във светлия храм.
Павлина Стефанова
© Павлина Стефанова All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
