Знаеш ли, звездите са студени,
щом не виждам твоите очи
и замлъква цялата Вселена,
тъжна като морските вълни…
С мен ли си, земята полудява –
в ручеите бликва пролетта,
сто усмивки вятърът довява –
птиците се къпят в светлина.
Търся те... сърцето ми те вика.
Искам да си мой във утринта,
а... успея ли да те открия,
ще покълнеш в мен като роса.