Feb 22, 2017, 10:52 AM

Търся те

806 2 5

Търся те и никъде не те намирам.

Търся те в нощта сред звездите ярки.

Търся те сред хората в шумният град.

Няма те и във времето и в нощите до мене.

Но стоиш в тихите ми спомени.

Викам те. Ела! Ехото повтаря моя вик.

Трепетът гори в мене. Нося те в душата ми.

Къде си?

Мълчанието силно боли, гърдите разрязва.

В този миг си моя Бог и вяра, моята нежност.

Стой в душата ми,пред моя олтар и кажи.

Обичам те! И надеждата ще разцъфти.

Търся те!... И те намерих в моята любов!

А ти потърси ме и спри в моята 

свята надежда.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йонка Янкова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря Ви Васе и Еси за направеният коментар
  • "Търся те!... И те намерих в моята любов!" !!!
    Браво, Йонче!
  • Щом надеждата още е има, значи любовта не си е отишла. Не преставай да чакаш! Поздрави!
  • Благодаря ти Младен за коментара
  • Чудесно свързваш святостта на надеждата с търсенето. Решението е наистина - любовта.
    Да, наистина надеждата е свята, защото винаги е плаха и ранима. Поздравявам те за написаното, Йонка! Отива в Любими.

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...