Търся те
в образи на непознати
и в чуждите усмивки.
Виждам те
тъй явно в съня си,
пресягам се.. но не те стигам.
Разказвам ти
за неволи и успехи, споделям
ти наум. Недей ми отговаря..
Усещам те
по аромата тебе разпознавам
и с мигване намирам те в сърцето
и усещам.
Липсваш ми
колкото дълбоко и да дишам,
колкото и да си го повтарям,
сърцето не забравя,
звездите ми напомнят..
там си.
© Емилия Йорданова All rights reserved.
спомените за ароматите били най-трайни, както е казал поетът!
Поздравления, хареса ми!