Търся те
в образи на непознати
и в чуждите усмивки.
Виждам те
тъй явно в съня си,
пресягам се.. но не те стигам.
Разказвам ти
за неволи и успехи, споделям
ти наум. Недей ми отговаря..
Усещам те
по аромата тебе разпознавам
и с мигване намирам те в сърцето
и усещам.
Липсваш ми
колкото дълбоко и да дишам,
колкото и да си го повтарям,
сърцето не забравя,
звездите ми напомнят..
там си.
© Емилия Йорданова All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
