Търся те
в образи на непознати
и в чуждите усмивки.
Виждам те
тъй явно в съня си,
пресягам се.. но не те стигам.
Разказвам ти
за неволи и успехи, споделям
ти наум. Недей ми отговаря..
Усещам те
по аромата тебе разпознавам
и с мигване намирам те в сърцето
и усещам.
Липсваш ми
колкото дълбоко и да дишам,
колкото и да си го повтарям,
сърцето не забравя,
звездите ми напомнят..
там си.
© Емилия Йорданова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
