May 18, 2008, 6:49 PM
У дома
У ДОМА
Седя на прага в бащината къща
и топла нощ грижливо ме прегръща.
Безброй щурчета песните си пеят,
във детската ми люлка ме люлеят.
Заравям пръсти в белите къдрици.
Долитат спомените - ято птици.
Луната се усмихва като мама.
"Ти, дъще моя, вече си голяма."
"Голяма ли? Та аз съм остаряла.
Безброй горчивини съм преживяла.
Прости ми, мамо. Тръгвам към превала,
но с много обич тук съм долетяла."
© Лилия Велчева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Много , много хубаво ! поздрави !
-
Благодаря за посещенията и
добрите чувства,скъпи приятели!
Прегръщам ви,с обич! -
Браво!!!
-
Стопли душата ми твоя прекрасен стих!Прегръщам те с усмивка!
-
Ох, това завръщане у дома е толкова обичано и толкова тъжно, и толкова детско...
С обич за тебе, Лили! -
носталгия лъха от твоя стих скъпа Лили!
много нежен стих...
прегръщам те от сърце!!! -
Браво,Лили! Сътворила си чудесен стих-носталгичен и красив.Поздрави!
-
колко продължава един човешки живот...
колкото да изтече шепа пясък през пръстите на вселената...
замисли ме...за ценностите в живота ни...за първите ни
щастливи години...прегръщам те с обич, мила Лили. -
Разчувства ме, Лили...Браво, мила!!!
Прегръдки и обич!!!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Много ми хареса стихът ти!!!
Поздрави!!!