У ДОМА
Седя на прага в бащината къща
и топла нощ грижливо ме прегръща.
Безброй щурчета песните си пеят,
във детската ми люлка ме люлеят.
Заравям пръсти в белите къдрици.
Долитат спомените - ято птици.
Луната се усмихва като мама.
"Ти, дъще моя, вече си голяма."
"Голяма ли? Та аз съм остаряла.
Безброй горчивини съм преживяла.
Прости ми, мамо. Тръгвам към превала,
но с много обич тук съм долетяла."
© Лилия Велчева All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
