У дома
У ДОМА
Седя на прага в бащината къща
и топла нощ грижливо ме прегръща.
Безброй щурчета песните си пеят,
във детската ми люлка ме люлеят.
Заравям пръсти в белите къдрици.
Долитат спомените - ято птици.
Луната се усмихва като мама.
"Ти, дъще моя, вече си голяма."
"Голяма ли? Та аз съм остаряла.
Безброй горчивини съм преживяла.
Прости ми, мамо. Тръгвам към превала,
но с много обич тук съм долетяла."
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Лилия Велчева Все права защищены
