liliv (Лилия Велчева)
151 867
18 мая 2008 г., 18:49

У дома 

  Поэзия
834 0 10

У  ДОМА

 

Седя на прага в бащината къща

и топла нощ грижливо ме прегръща.

Безброй щурчета песните си пеят,

във детската ми люлка ме люлеят.

Заравям пръсти в белите къдрици.

Долитат спомените - ято птици.

Луната се усмихва като мама.

"Ти, дъще моя, вече си голяма."

"Голяма ли? Та аз съм остаряла.

Безброй горчивини съм преживяла.

Прости ми, мамо. Тръгвам към превала,

но с много обич тук съм долетяла."

© Лилия Велчева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Красива носталгия...
    Много ми хареса стихът ти!!!
    Поздрави!!!
  • Много , много хубаво ! поздрави !
  • Благодаря за посещенията и
    добрите чувства,скъпи приятели!
    Прегръщам ви,с обич!
  • Браво!!!
  • Стопли душата ми твоя прекрасен стих!Прегръщам те с усмивка!
  • Ох, това завръщане у дома е толкова обичано и толкова тъжно, и толкова детско...
    С обич за тебе, Лили!
  • носталгия лъха от твоя стих скъпа Лили!
    много нежен стих...
    прегръщам те от сърце!!!
  • Браво,Лили! Сътворила си чудесен стих-носталгичен и красив.Поздрави!
  • колко продължава един човешки живот...
    колкото да изтече шепа пясък през пръстите на вселената...
    замисли ме...за ценностите в живота ни...за първите ни
    щастливи години...прегръщам те с обич, мила Лили.
  • Разчувства ме, Лили...Браво, мила!!!
    Прегръдки и обич!!!
Предложения
: ??:??