У дома
В очите с тези сълзи
и в сърцето на кълбо свита тъгата,
продължавам напред, дори да боли,
продължавам да се боря за едната заплата.
Тръгнах си от теб, Родино,
себе си тръгнах да търся по чужда земя.
А душата остана при родното мило
и нейде в сърцето запали се огнена буря.
По чуждите улици вървя сега,
с чужди лица се разминавам.
И всичко имам, за което мечтала бих могла,
но пръстта родна под краката нямам.
Планини, реки и дори цветя,
всичко някак размито е тук.
Красиво, подредено, но без душа,
сякаш за решението прави ми напук.
Хора като хора живеят навсякъде,
всички човеци са на тази планета.
Но на моя език не говорят никъде,
освен в земята ми родната клета.
Лека-полека мечтата промени се,
да се върна вкъщи плаче сърцето.
Но човек единствено в мъката учи се,
кое за него е най-важно под небето.
И няма пари, няма злато на този свят,
ни къщи, ни нещо подобно на това,
което да те накара да се чувстваш така богат,
както душата да се прибере у дома.
© Ваня All rights reserved.
