У дома
В очите с тези сълзи
и в сърцето на кълбо свита тъгата,
продължавам напред, дори да боли,
продължавам да се боря за едната заплата.
Тръгнах си от теб, Родино,
себе си тръгнах да търся по чужда земя.
А душата остана при родното мило
и нейде в сърцето запали се огнена буря.
По чуждите улици вървя сега,
с чужди лица се разминавам.
И всичко имам, за което мечтала бих могла,
но пръстта родна под краката нямам.
Планини, реки и дори цветя,
всичко някак размито е тук.
Красиво, подредено, но без душа,
сякаш за решението прави ми напук.
Хора като хора живеят навсякъде,
всички човеци са на тази планета.
Но на моя език не говорят никъде,
освен в земята ми родната клета.
Лека-полека мечтата промени се,
да се върна вкъщи плаче сърцето.
Но човек единствено в мъката учи се,
кое за него е най-важно под небето.
И няма пари, няма злато на този свят,
ни къщи, ни нещо подобно на това,
което да те накара да се чувстваш така богат,
както душата да се прибере у дома.
© Ваня Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Благодаря, Роси!
-
Носталгията е силно чувство, все те дърпа към дома, към приятели и майка! Хареса ми!
-
Правилно го каза, Ивайло. Не съм срещала и друг фолклор именно в който хората да си говорят с природата, а тя е едно живо и може би най-истинското същество, което повече дава, отколкото взема.
А животът се живее, като опитваш от всичко, което ти се поднася и малко по малко отсяваш кое е твоето и кое не. За съжаление по пътя има и много горчилка, но без нея няма как да оценим и сладостта. Както има такива, които заминават и не се връщат, натискайки си парцалите там някъде за „по-доброто“ и за щастливата поза, така има и такива, които отиват и опитват, за да разберат, че по-хубаво от родното няма и за да се върнат. Болно ми е, като чета коментари "в чужбина е еди-как си", "по-зле от тук няма" и т.н., защото обикновено те идват от хора, които никога не са живели на чужда земя и не знаят действително какво е там и че доста често там е много по-зле от родината, но техните очи, разбира се, виждат само материалното... -
Приятно.
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
